АБДЕРА

         Приморски град в Тракия, разположен бизо до устието на река Нестос (Места) на брега на Егейско море. Основан от йонийски преселници през 650 год. пр. Хр. Скоро след това е разрушен и отново построен през 534 год. пр. Хр. През 478 - 411 год. пр. Хр. влиза в състава на Атинския морски съюз. Абдера е родина на философите Демокрит и Протагор, въпреки че на абдерците се е носила славата на “наивни простаци”.
         За разлика от автономното му монетосечене, императорското е доста оскъдно, като включва ограничени серии на императори и техни роднини от Тиберий до Фаустина Млада.

АВГУСТА ТРАЯНА

         Античен град на мястото на днешния град Стара Загора. Основан от траките през V век пр. Хр., като му е дадено името Берое. В началото на ІІ в. сл. Хр. е основно преустроен от римляните и преименуван Августа Траяна – двете имена са в паралелна в употреба до ІV в.
         Августа Траяна се издига като голям стопански, културен и административен център. Управлява обширна градска територия с предимно тракийско население. Частично разрушаван от готите през ІІІ – ІV в., от хуните през V в., а в началото на VІІ в. – от славяните. През VІ в. е опасан с допълнителна крепостна стена.
         Удостоен с автономно управление, поради което получава правото да сече провинциални монети от името на градската управа. Установени са монети от 13 епонима.

         Със символично автономно анонимно монетосечене, империалното монетосечене тук се характеризира с големи серии и разнообразни монетни типове в продължение на два века. Първият император, издавал монети в Августа Траяна е Марк Аврелий, а последният – Галиен.

 

АНХИАЛО

         Древногръцка колония до днешния град Поморие. Основан през V век пр. Хр. като търговско поселение на град Аполония Понтика (виж стр. 81).
         Сведенията за най-ранната история на Анхиало са твърде оскъдни. Според декрет, намерен в Истрос, през ІІ век пр. Хр. Анхиало е значително селище, укрепено със стени и с преобладаващо тракийско население.
         Завладян е от римляните през 71 год. пр. Хр., а от ІІ век сл. Хр. става значимо стопанско и политическо средище, център на стратегия. Добива правото да сече бронзови монети от името на градската управа. През 253 или 254 год. сл. Хр. е превзет от готите и значително разрушен. След края на ІІІ в. Анхиало е епископски център. През 582-584 год. градът е превзет и разрушен от аварите.

         За сметка на скромното автономно анонимно монетосечене, императорското  се характеризира с големи серии и многообразие на монетни типове на императори и членове на техните семейства от Адриан до Транквилина. Разнообразието на номинали се допълва и от няколко медалиона.

 

АПОЛОНИЯ ПОНТИКА

         Античен град на мястото на днешния град Созопол. Основан през VІІ век пр. Хр. от преселници колонисти от град Милет (Miletus) – Йония. Когато римляните завладяват градовете по нашето Черноморие, Аполония е център на съпротивата срещу римските войски и понася тежки санкции. През 72 год. пр. Хр. градът е разрушен, след което никога не достига предишното могъщество. Аполония Понтика, изолиран по суша и вода, вече играе незначителна роля в икономическия живот на понтийските градове.
         Аполония участва в монетен съюз на западнопонтийските полиси заедно с още 7 града: Дионисопол, Истрос, Томи, Калатис, Одесос и Месембрия. Характерно при този съюз, който се явява прецедент в Римската империя е, че се използват еднакви тегловни стандарти, еднакви тегловни номинали, сходни бронзови сплави, близки портретни изображения, общи монетни типове и т.н.

         Първият римски император сякъл монети в Аполония (според Мушмов),  е Домициан, което обаче не е потвърдено с реален нумизматичен материал.

 

БИЗАНТИОН

         Гръцка колония, основана около 660 год. пр. Хр. от жители на град Мегара. За местоположение е избрана европейската страна на Босфора. Поради стратегическото си разположение градът се оформя като голям административен, търговски и културен център.
          С автономно управление и право да сече монети. Издава голямо количество автономни монети. През империалния период първият император, който издава монети тук, е Калигула, а последният – Макриан.

          През 330 год. сл. Хр. император Константин Велики превръща града в столица на Римската империя и в негова чест Бизантион е преименуван на Константинопол. Впоследствие става столица на Източната римска империя, в научните издания на-ричана от VІ в. Византия.

 

БИЗИЯ

         Старинен тракийски град на приблизително еднакво разстояние между градовете Бизантион и Хадрианопол, столица на тракийските царе.
         В началото на ІІ в. сл. Хр. получава право на автономно империално монетосечене.

         Старинен тракийски град на приблизително еднакво разстояние между градовете Бизантион и Хадрианопол, столица на тракийските царе.
         В началото на ІІ в. сл. Хр. получава право на автономно империално монетосечене.

ДЕУЛТУМ

         Антично селище до днешното село Дебелт, Бургаско. Основано през 70-те години на І век сл. Хр. като колония на задължително заселени ветерани от VІІІ Августов легион в Тракия. Основаването на Деултум в област с компактно тракийско население бележи началото на римска аграрна колонизация, наложена от икономически и стратегически съображения. Ветераните, които възлизат на няколкостотин души, получават парцели земя от около 50 хектара, отнета от местното насе-ление. Израства като значителен град. Добива правото да сече провинциални бронзови монети. Установено е монетосечене от общо 14 епонима.
         Характерно при деултумските монети е, че са с латински надписи. Има два типа опакви надписи – COL FL PAC DEVLT и C F P D, което е съкратен запис на надписа Colonia Flavia Pacensis Devltvm.

         Първият император, издавал тук монети е Траян, а последният – Гордиан, който издава монети и на съпругата си Транквилина.

ЕНОС

         Град на Еноския залив в европейската част на днешна Турция, до устието на река Марица. Основан около VІ в. пр. Хр. от еолийски преселници, жители на градовете Милитен и Киме.
         Важен търговски и земеделски център, сече сребърни и бронзови автономни монети, но единственият император, който издава ограничено коли-чество монети тук, е Каракала.

МАРОНЕЯ

         Античен град на брега на Бяло море – между античните градове Абдера и Траянопол. Основан около VІ в. пр. Хр., градът е важен пристанищен, търговски и културен център с изобилно монетосечене до империалния период. Секат се големи серии сребърни монети, част от които с образа на Александър Велики и Лизимах.       

         Попадайки под римско владение, получава правото да издава собствени монети с лика на императорите и членове на техните семейства. За разлика от предишните гръцки издания обаче, през императорския период сериите са доста оскъдни и въпреки че се издават монети в продължение на около двеста години, тази тенденция се запазва до края.         

         Първият император издал монети тук е Нерон, а последният – Волузиан.

МЕСЕМБРИЯ

         Месембрия е античен град – предшественик на днешния град Несебър. Той е един от най-древните градове в България. Началото му може да се търси във времето на късната бронзова епоха (ХХХ-ХІІ в. пр. Хр.). Укрепен тракийски град с две пристанища – северно и южно. Около 510 год. пр. Хр. дорийски преселници от градовете Мегара, Бизантион и Калхедон се преселват в Месембрия и образуват гръцка колония. До V в. пр. Хр. територията на полуострова е двойно по-голяма от днешната и изцяло е заета от града. Градът сече монети от бронз и сребро, а през ІІІ в. пр. Хр. – и от злато. През ІV-ІІ в пр. Хр. Месембрия е един от най-значителните икономически и културни центрове по Западното черноморие.
         През 72 год. пр. Хр. е завладян от римски гарнизон и постепенно започва да губи своето величие. В периода на римското владичество добива право да пусне бронзови монети от името на градската управа. Месембрийското монетосечене е доста по-оскъдно в сравнение с близките до него Анхиало и Деултум – секат се общо от шест епонима. Първите монети са с лика на Август, а последните – на Филип ІІ.
         Нов етап в развитието на града настъпва след реформата на Диоклециан – в края на ІІІ и началото на ІV в. сл. Хр. Месембрия е включена в провинция Хемимонт. От края на ІV в. градът влиза в пределите на Източната римска империя, по-късно преименувана на Византия.

 

НИКОПОЛИС АД НЕСТУМ

         Римски провинциален град, разположен край днешното село Гърмен, Благоевградско, на 8 км североизточно от град Гоце Делчев. Никополис ад Нестум (“Град на победата на Места”) е снован от император Траян в чест на победата му над даките през 106 год. сл. Хр. Градът възниква на мястото на старо тракийско селище.  Никополис ад Нестум е един от най-значителните градове през римската и ранно-византийската епоха между реките Струма и Места.
         През периода от ІІ до VІ в. градът преживява голям стопански и културен разцвет. Ограден от всички страни с високи крепостни стени, през втората половина на ІV в. градът намалява своята територия на около 12 хектара. През 577 год. градът е опустошен след многобройни славянски нашествия. Върху развалините му възниква средновековно селище.
         Градът има собствена монетарница и получава право на собствено монетосечене. Градските управници обаче секат твърде ограничено количесто монетни типажи. Издавани са монети от времето на император Комод (непотвърдено с монетен материал) до управлението на император Гета. Познати са монети от 5 епонима.

 

ПАУТАЛИЯ

         Античен град на мястото на днешния град Кюстендил. Пауталия (“Град на изворите”) възниква върху старо тракийско селище. В чест на на император Улпий Траян селището се въздига в град. По времето на император Марк Аврелий през ІІ век сл. Хр. се изграждат здрави крепостни стени, които обхващат територия около 30 хектара в равнинната част между хълма Хисарлъка и река Банщица. По подобие на малоазиатските селища и тук има градски съвет, народно събрание, съдопроизводство и монетосечене.
         До 270 год. сл. Хр. Пауталия се числи към римската провинция Тракия, а след това – към Дакия. За защита от честите на-падения на аварите, славяните и др. племена през ІV век е изградена крепостта на Хисарлъка, поправяна през VІ в., по времето на византийския император Юстиниян. През 479 год. император Зенон предлага на готския предводител Теодерих плодородната пауталийска област за заселване.
         След 553 год. името на Пауталия не се среща в писмените паметници.

         Пауталия има изобилно собствено монетосечене от времето на император Антонин Пий до времето на император Гордиан ІІІ. Монетите на този град се отличават с разнообразни и много атрактивни типажи, които с право привличат вниманието на всеки колекционер. Секат се бронзови монети от общо 17 епонима.

ПЕРИНТ

         Античен град на брега на Мраморно море, на около 50 километра западно от град Бизантион (разположен на европейската страна на Босфора). Древен тракийски град, основан около 600 год. пр. Хр., от жители на гр. Самос. Важен икономически, търговски и културен център, Перинт се явява най-важната колония на северния бряг на Пропонтида (Мраморно море). През ІІІ в. сл. Хр. градът е преименуван Хераклея. До империалния период градът сече златни, сребърни и бронзови монети.

         Получил от Рим правото на собствено монетосечене, Перинт издава монети с ликовете на императори и членове на техните фамилии от времето на император Клавдий до времето на император Салонин. Безспорно, градът е с най-красиви и разнообразни монетни типове на Балканския полуостров. Многообразните монети и медалиони от Перинт са мечта за всеки колекционер.

ПЛОТИНОПОЛ

           Античен град на мястото на днешния град Димотика, на около 30 километра южно от Одрин.

           Градската управа на Плотинопол получава правото на собствено монетосечене. Издадени са ограничено  количество монети по малък брой типажи от времето на император Антонин Пий а след него и на Марк Аврелий (както и на съпругата му Фаустина Млада). След кратко прекъсване при Септимий Север и Каракала монетарницата възобновява своята дейност, след което окончателно е затворена.

СЕРДИКА

         Античен град на мястото на днешна София. Името си получава от тракийското племе серди, населяващо днешното Софийско поле. Областта и градът падат под римска власт след продължителна съпротива в началото на І век. При император Марк Улпий Траян градът получава вътрешно автономно управление и е наречен в негова чест Улпия Сердика. Първоначално е център на стратегия, по-късно влиза в провинция Тракия, а след реформата на император Аврелиан става център на провинция Вътрешна Дакия.
         Поради местоположението си на кръстопът и на главния път между Запада и Изтока, Сердика играе значителна роля в източните провинции на Римската империя. Градът основно е населен от траки, римляни и малоазиатски преселници. През 270 год. сл. Хр. е засегнат от готските нашествия, но през ІV век отново се възражда. През 809 год. градът е превзет от хан Крум и е включен към българската държава, като получава името Средец.

         Сердика получава право на собствено монетосечене и първите монети през Императорския период са от времето на император Марк Аврелий, а последните – по времето на Галиен. Монетарницата в Сердика обаче не преустановява своята дей-ност, а продължава да издава монети, но вече като централна монетарница.

ТОПИР

         Античен град в Тракия, в долното течение на река Места, на северозапад от град Абдера.

         Получава правото да издава собствени монети в началота на ІІ век. Първите монети от градската монетарница са по времето на император Антонин Пий. След 60-70 години сравнително слаба активност монетарницата преустановява своята дейност при император Гета.

ТРАЯНОПОЛ

         Античен град в Тракия, намирал се на брега на Бяло море, близо до устието на река Марица. Важен икономически, търговски и културен център. Местната управа получава правото да издава собствени монети. Първите монети са от края на І век сл. Хр. по времето на император Траян. Активността на монетарницата се поддър-жа в продължение на около 150 години, до времето на император Гордиан ІІІ.

ФИЛИПОПОЛ

         Античен град на мястото на днешния град Пловдив. На територията на старо тракийско селище (Пулпудева), превзето през 342 год. пр. Хр. от Филип ІІ Македонски, се създава нов град от елинистически тип и в негова чест е наречен Филипопол. Градът скоро се разширява на хълмовете със съвременни имена Тримонциум и Иван Вазов. В 45 год. сл. Хр. е завладян от римляните. През ІІ-ІІІ век е в икономически, политически и културен разцвет. От ІV век играе ръководна роля в административното управление на провинция Тракия. Става седалище на Общото събрание на траките и метрополия на административна територия. От средата на ІІІ век Филипопол е разрушаван няколко пъти при вражески нападения; особено опустошително е нападението на хуните през 444-447 год. От 395 год. остава във владение на Източната Римска империя.

         В епохата на римско управление Филипопол добива право да сече бронзови провинциални монети с името на града. От 88 год. сл. Хр. по времето на император Домициан започва да издава монети и продължава до времето на император Галиен (известни са само монети с лика на съпругата му Салонина). Филипопол е известен освен с многобройните си и красиви монетни типажи, така също и с десетките медалиони, издадени в неговата монетарница, послучай различни знаменателни събития, спортни състезания и др. Познати са монети от 17 епонима.

ХАДРИАНОПОЛ

         Античен град близо до днешния турски град Одрин. Възниква като тракийско селище около V в. пр. Хр. През 123 год. сл. Хр. при завръщане от поход в Мала Азия Адриан преименува тракийското селище Тонзок на Хадрианопол. 
         Градът се развива като значителен административен, търговски и културен център в Римската империя. От своето основаване до края на средновековието Хадрианопол е град с гръцко население и култура.

         Получава право на автономно монетосечене и смело може да се каже, че хадрианополските монети са с едни от най-красивите монетни типове в Тракия. Първите издадени империални монети са с лика на Адриан, а последният император, издавал свои монети тук, е Гордиан ІІІ.